Съвети

Съвети

Винаги купувайте количествата наведнъж. При плочките има така наречените „партиди”. При докупуване на плочки може да се окаже, че плочките от Вашата партида са се свършили и довзетото количество може да се различава по нюанс и калибър. Друго важно нещо при закупуване на плочките е да обръщате внимание на маркировките, които са върху кашоните. Повечето от производителите поставят маркировка върху кашона, която обозначава: име, номер, нюанс, калибър, дата на производство. При получаването на стоката маркировката на кашоните е желателно да е една и съща.

Винаги взимайте с около 15% повече от предвиденото. Това се прави с цел, ако при поставянето се получи непредвиден брак, да имате от същaта партида плочки за подмяна. Плочки трябва да ви останат и след ремонта така, че след години, ако се наложи, да имате от същите, за да ги подмените. Представете си, че сега започва санирането на сградите – една подмяна на щранговете на тръбопровода винаги крие риск за непредвидени аварии. С две думи – плочките не са вечни и трябва да го имате предвид.

Произход

Факт е, че в световен мащаб има хиляди фабрики за плочки. Водещите производители на плочки за баня и гранитогрес са в Италия и Испания, където е и най-голямата концентрация на фабрики. Естествено, измежду всички тях има такива, които произвеждат висок, среден и нисък клас плочки. Няма гаранция, че ако си купите италиански гранитогрес или испански гранитогрес, то качеството ще е гарантирано. Затова по този критерий не може точно да се каже кои плочки са по-добри.

Дизайн

Дизайнът е основният показател при избор на плочки. Той обаче не е определящ за качеството им. Много често можете да видите плочки със сходен дизайн, които са на различни цени и на различни производители – в такива ситуации нерядко клиентите казват: “Тези ги видях същите  в друг магазин на различна цена”. Плочка с един и същ дизайн може да бъде произведена в нисък или висок клас фабрика. Съответно се получава продукт с ниско или високо качество. Първоизточникът на дизайна на даден модел много често е неясен, тъй като има производствени предприятия,  които имат собствени дизайнери,  други ползват дизайнерски студия,  трети правят подобия на вече произведени изделия и т.н.

Най-често е използването на студия за дизайн на плочки, а при тях практиката е производителят да избира модели от каталога с новите колекции за дадената година. Вече избрал, той получава за тях „рецепти”, инструкции и други необходими неща за тяхното производство, плаща и получава правото да произвежда този дизайн. След това други производители могат да изберат същите модели плочки от каталога на дизайнерското студио. Така получаваме производство на едни и същи модели в различни фабрики, с различно качество и от различен клас.

Цена

При плочките съотношението „цена–качество“ е като при останалите продукти. Естествено, ако си купите по-скъпи плочки, вероятността те да са по-хубави е по-голяма, но невинаги е така. И това си има своето обяснение.

Общо взето формирането на цената зависи на първо място от производителя и на второ – от търговеца. Трябва да е ясно, че себестойността на една плочка при различните производители е почти една и съща, независимо от това, че крайната пазарна цена може да се различава в пъти. Ако, например, си купим гранитогрес от Италия (среден клас италиански гранитогрес) и от България,  разликата в крайната продажна цена може да е в пъти по-голяма, а разликата в себестойността и качеството – незначителна. Повишаването на цената зависи от различни фактори като дизайн, размер, търговска надценка, транспорт, наеми, реклама, имиджова стойност на дадената марка и т.н.

Можем да разгледаме пример на плочки с едни и същи показатели, но само с различен размер – фаянсови плочки 20х25 и фаянсови плочки 20х50. Първите са с доста ниска цена, а на вторите цената им е два или три пъти по-висока. Защо има различие, като в крайна сметка цената на плочките е за квадратен метър и вложената суровина е една и съща? Отговорът е прост – мода в размерите. Просто едните са тенденция, а другите са демоде.

Пример за еднаква себестойност, но различни продажни цени може да се даде и със санитарен порцелан. Себестойността на един продукт се измерва с вложените килограми порцелан в изделието. Можете да срещнете на пазара два еднакви моноблока (еднакви  механизъм и килограми) на един и същ производител, но с коренно различна цена. Защо се получава така? В този случай разликата произлиза от различния дизайн.

Водопоглъщаемост

Керамичните плочки трябва да имат малка водопоглъщаемост. За такива се смятат плочките, които са направени от бяла глина. Производители на плочки от бяла глина има предимно в страните Италия, Турция, Украйна, Полша и др. Плочките, произведени в България, също се правят от бяла глина. Това не значи, че плочките от кафява глина са некачествени, просто бялата глина е с по-добри показатели.

Водопоглъщаемостта е важна за плочките за баня и за мокри помещения.  Когато плочката е с голяма водопоглъщаемост, през фугите прониква вода, след което се просмуква в структурата на плочката. Просмукването на вода оставя визуален ефект, приличащ на петна. Ако помещението не се мокри известно време,  плочките изсъхват и петната изчезват до следващото намокряне. Трябва да е ясно, че абсолютно всички плочки за баня и теракотни плочки имат водопоглъщаемост. Просмукването на вода в плочката може да се отстрани с водоотблъскващи фугиращи смеси. На пазара водоотблъскваща фуга (водоустойчива) се предлага предимно от Weber и Terasit.

Просмукването на водата зависи от порьозността на плочката. Има обаче плочки, на които петната личат повече или по-малко, а това зависи от използваната глазура и ангоба. Там, където е използвана транспарентна глазура, петната се виждат много повече, отколкото при останалите. Това не прави плочките дефектни. Използването на транспарентни глазури е с цел подобряване на дизайна.

Изтриваемост

Показателят „Клас на изтриваемост“ се използва предимно при подовите плочки, тъй като те са подложени на по-високи натоварвания. Скалата, по която предимно се измерва изтриваемостта на плочката, се нарича PEI (Porcelain Enamel Institute) и се състои от 6 нива на износоустойчивост, на които съответстват различните видове глазури и покрития.

PEI 0: Негодни за ползване

PEI 1: Непешеходен трафик – стенни плочки и облицовъчни плочки

PEI 2: Слаб пешеходен трафик без абразивни частици – плочки за мокри помещения, подове за баня

PEI 3: Среден пешеходен трафик – кухни, трапезарии, коридори и др.

PEI 4: Умерено тежък трафик – коридори в жилищни сгради, магазини и др.

PEI 5: Силно натоварен тежък трафик – магазини, обществени сгради, улици, метростанции и др.

В промишлени условия измерването на изтриваемостта става посредством уред, който върти сачми в кръг така, че да може те да надраскат повърхността на плочката. Нивата на износоустойчивост се определят по направените обороти на сачмите върху плочката. Според броя на оборотите се определя и класът,  като приблизителният брой на оборотите е следният:

PEI 0: до 100 оборота

PEI 1: от100 до 150 оборота

PEI 2: от 150 до 600 оборота

PEI 3: от 600 до 1 500 оборота

PEI 4: от 2100 до 12 000 оборота

PEI 5: над 12 000 оборота

Гранитогресът и теракотата са подови настилки, които се различават по своята структура.

Съставът на теракотата е предимно от различни видове глина, което прави структурата й с по-голяма водопоглъщаемост. Основната суровина за производството на гранитогреса (независимо от това дали е евтин гранитогрес или скъп) е фелдшпат, който е основна суровина за производството на порцелан и стъкло. Затова гранитогресът е познат като порцеланова (porcelanico, porcelanato) плочка. Предимствата на гранитогреса спрямо теракота са, че той е подходящ за поставяне върху открити площи. Това се дължи на почти нулевата водопоглъщаемост на порцелана.

Ако теракотата се поставя на открито, е възможно в нея да проникне вода, която след замръзване може да напука плочката. Гранитогресът се отличава и с по-голяма здравина, което го прави подходящ за полагане в гаражи и различни видове промишлени помещения. По отношение на гранитогреса са популярни и някои митове – „не се цапа”, „по-лесно се чисти”, „по-трудно се изтърква” и други. Тези твърдения са верни колкото за гранитогреса, толкова и за теракотата и всичко зависи от вида на глазурата, с която са покрити. Изключение прави хомогенният гранитогрес, при който глазурата липсва. Когато става въпрос за полагане на плочки във вътрешни помещения, е без значение дали това ще е глазиран гранитогрес или теракота.

Всички плочки се произвеждат на партиди – от даден модел се произвежда определено количество и след неговото изчерпване моделът отново се пуска в производство, но вече като друга партида. Всяка от партидите се отличава една от друга по параметрите „разнотоние“ и „калибър“.

Разнотоние (разлика в нюанса): Разликата в цвета между партидите е допустима в определени параметри. При производството на различните видове продукти, в които участва боя, има партиди. Нюансът при плочките  се обозначава върху кашона с букви или цифри.

Калибри (разлика в размерите): При изпичането в пещите плочките се свиват. Тъй като свиването не може да стане в идеални граници, плочките може да имат отклонение в крайния размер до няколко милиметра. Затова в производството се използват така наречените “калибратори”, които сортират всички еднакви по размер плочки в един кашон. Калибрите се обозначават върху кашона.

В много голям процент от случаите причината за напукването на плочките не е в самите плочки, а в материалите, с които са поставяни. Поради достъпния и лесен начин на производство, на пазара има много голямо предлагане на лепила. Основна съставка в лепилото за плочки е циментът. Когато циментът надхвърля допустимите норми, сместа става “по-силна”.

Преди да се появят лепилата, плочките се лепяха само с цимент. Преди лепенето с цимент плочките се киснат във вода около 24 часа. Напояването на плочката с вода спомага за по-бавното засъхване на цимента, което от своя страна предпазва плочките от напукване. Високото съдържание на цимент в разтворите обикновено води до напукване, като това най-вече касае фаянсовите плочки за баня.

Независимо дали ще се ползва испански, италиански или български фаянс, всичко зависи от лепилото. В съвремените лепила има добавки, които задържат водата в разтвора и спомагат за по-бавното засъхване. Завишено съдържание на цимент в лепилото може да се получи при производството на продукта – прави се с цел “икономия на средства”. Друг начин, който е познат – добавяне на цимент от страна на майстора. Прави се с цел “икономия на средства” и “за да не се свлича разтворът по стената”. Нашият съвет е да не приемате тези доводи на майсторите и да настоявате за спазване инструкциите на производителя на лепилото.

Съветваме ви винаги да използвате лепила за плочки, които са утвърдени на пазара и се произвеждате от реномирани компании (Mapei, Ceresit, Weber). Ето значението на някои маркировки и особености, които са важни да знаем, когато купуваме лепило за плочки.

 

C1: Лепило за плочки на циментова основа

C2: Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики

C1T: Лепило за плочки на циментова основа без свличане

C1E: Лепило за плочки на циментова основа с по-голямо отворено време за работа

C1F: Лепило за плочки на циментова основа за по-бързо втвърдяване

C1TE: Лепило за плочки на циментова основа без свличане и с по-голямо отворено време за работа

C1FT: Лепило за плочки на циментова основа, бързовтвърдяващо се, без свличане

C1FE: Лепило за плочки на циментова основа, бързовтърдяващо се, с по-голямо отворено време за работа

C2T: Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики, без свличане

C2E: Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа

C2F: Лепило за плочки на циментова основа – бързовтвърдяващо се

C2TЕ: Лепило за плочки на циментова основа, подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа, против свличане

C2FT: Лепило за плочки на циментова основа, бързо втвърдяване, подобрени характеристики, устйчивост на свличане

Често допускана грешка е да се използват едни и същи класове лепила за различни видове плочки, пространства, основи, темепературни влияния и др. Най-погрешно е да се изпозва циментово лепило за полагане на гранитогрес на открито. Тъй като структурата на гранитогреса се доближава до порцелана, при него трябва да се използват флексови лепила с повече химически добавки.

При стенните и теракотни плочки е допустимо използването на лепила с по-високо съдържание на цимент, тъй като слепването става като сместа попива в самата плочка. При гранитогреса това е невъзможно, тъй като неговата водопоглъщаемост е почти 0%.

Винаги ще се намери някой майстор за фаянс и теракота, който да каже: “Е, колко плочки съм налепил, нито една не се е разлепила…”. Да, но особено на открити места, има плочки, които „хлопат”, защото са се разлепили от температурните разлики. Трябва да знаете, че фугата от 3 мм е почти задължителна на открито. Дори и налепени, плочките изменят своите размери при промяна в температурата. Ако нямате оставена фуга, то има вероятност плочките да се напукат или разлепят при резки промени в температурите.

Има матирани, гладки, полирани, релефни плочки – въпросът с хигиената на тези плочки за баня е един от основните критерии при търсенето, като понякога клиентите дори пренебрегват вкусовите си предпочитания, с оглед на „евентуална”  по-малка потребност от миене. Разбира се, не съществуват плочки, които да не се нуждаят от поддръжка. Все пак, плочките с гладка или полирана повърхност задържат по-малко замърсявания и съответно се почистват по-бързо и лесно.

Другата дилема за повърхността на плочките е хлъзгавостта при мокрене и как да я избегнем. Евтин вариант на плочки против пързаляне може да се постигне с обработката им с антислип препарат. Чрез този тип обработка вие ще се застраховате срещу вероятни инциденти.

Изборът на цветове на плочките и обзавеждането за баня е определящ за дизайна и излъчването й. Всеки цвят и съчетание от цветове дава различно усещане, внушение и емоция.

Червено: придава атмосфера на емоция, енергия, страст. Червените плочки за баня рядко се използват самостоятелно и обикновено се допълват от втори цвят в комбинация.

Черно: баните в този цвят излъчват изключителен стил и елегантност. Черните плочки за баня се съчетават с ярки цветове за повече авангардност, а напоследък се използва и т.нар. графитено черно. И все пак трябва да знаем, че на тъмните тонове петна, прах и различни замърсявания личат повече.

Бяло: баните в този цвят се асоциират с чистота, младост, свежест. Този цвят създава усежане за простор и визуално разширява помещението, тъй като отразява светлината. Белият цвят е актуална тенденция както в баните, така и в цялостното обзавеждане. Наложен е от обзавеждането в скандинавски стил.

Синьо: сините плочки за баня създават асоциации с морето и небето. Използват се както самостоятелно, така и в комбинация с други цветове и нюанси. Това е класическо интериорно решение за банята.

Зелено: зелените плочки за баня доближават сетивата до природата, действат отпускащо и успакояващо. Предлагат се предимно в съчетание на по-светъл с по-тъмен нюанс. Освен това, зеленото се използва и в рисуваните цветни мотиви на декоративните плочки и фризовете.

Бежаво: този цвят е неутрален и е подходящ за хора от различни възрасти и стилови предпочитания. Създава усещане за хармония, спокойствие и близост до земята.

В шоурума на бул. “Рожен” 22 в София ще намерите всичко необходимо за Вашата нова баня – плочки, санитарен порцелан, вани, душ кабини, смесители, структури за вграждане, мебели за баня и аксесоари.